Четвъртият влъхва
Само на дъх съм
от океана.
Каменен влъхва –
с белег от пяна.
Насън дочувам
песен призивна.
Пленен, жадувам
русалка дивна.
С коси зелени
и кожа – мрамор,
все търся нея –
намирам пяна.
Бяла, в прибоя
с чайки прелита.
Уж все е моя –
шуми с вълните.
Кипи, лудува,
но не остава.
Първо целува,
после забравя.
https://www.youtube.com/watch?v=2kg3N-Kz0qI
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
