10 abr 2010, 9:35

Четвъртък 

  Poesía » De amor
740 0 6

Казах си, че мога да те мразя

в апатично розово

и във почти безшумно синьо.

Всеки ден,

           но не и във четвъртък.

Във четвъртък съм безсилна,

                                          болна,

                                          сляпа

                         и почти невежа.

Казах си, а ето, че те срещнах!

Във четвъртък.

Иронично, ала никак безпристрастно

и застинах    на прозрачното си място,

                 и ме преобърна

                              всичко в мене...

но не се обади,

нито писа.

..............

 

Пак ли трябва да си кажа,

че някога ще мога да те мразя?!!

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сякаш пишеш вместо мен ....
  • Нестандартно. Много ми допадна. Поздрави!
  • Благодаря.
  • Синче, много докосващо, особено като е в тебе...
    Поздрав!
  • във чегтвъртък съм безсилна ,болна сляпа,но ето че те срещнах във четвъртък много го харесах
  • Казах си, а ето, че те срещнах!
    Във четвъртък.
    Иронично, ала никак безпристрастно
    и застинах на прозрачното си място,
    и ме преобърна
    всичко в мене...
    но не се обади,
    нито писа.

    моят ден е петък, хубаво е, даже много, ама стига сме ги мразили, нека ги забравим без омраза, без любов... да забравим
Propuestas
: ??:??