Казах си, че мога да те мразя
в апатично розово
и във почти безшумно синьо.
Всеки ден,
но не и във четвъртък.
Във четвъртък съм безсилна,
болна,
сляпа
и почти невежа.
Казах си, а ето, че те срещнах!
Във четвъртък.
Иронично, ала никак безпристрастно
и застинах на прозрачното си място,
и ме преобърна
всичко в мене...
но не се обади,
нито писа.
..............
Пак ли трябва да си кажа,
че някога ще мога да те мразя?!!
© Венета Димитрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
