Четвъртък
Казах си, че мога да те мразя
в апатично розово
и във почти безшумно синьо.
Всеки ден,
но не и във четвъртък.
Във четвъртък съм безсилна,
болна,
сляпа
и почти невежа.
Казах си, а ето, че те срещнах!
Във четвъртък.
Иронично, ала никак безпристрастно
и застинах на прозрачното си място,
и ме преобърна
всичко в мене...
но не се обади,
нито писа.
..............
Пак ли трябва да си кажа,
че някога ще мога да те мразя?!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
