Четвъртък
Казах си, че мога да те мразя
в апатично розово
и във почти безшумно синьо.
Всеки ден,
но не и във четвъртък.
Във четвъртък съм безсилна,
болна,
сляпа
и почти невежа.
Казах си, а ето, че те срещнах!
Във четвъртък.
Иронично, ала никак безпристрастно
и застинах на прозрачното си място,
и ме преобърна
всичко в мене...
но не се обади,
нито писа.
..............
Пак ли трябва да си кажа,
че някога ще мога да те мразя?!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Димитрова Все права защищены
