Чистилище
Да те измислям е като да раждам вятър
и да рисувам полет на глухарче.
Сега разбирам за какво е лятото.
Очите на иконите са алчни.
Да те сънувам е като да дишам огън,
запален от око на слънчоглед.
Най-свидното ми чувство е без броня,
в реката на забравата е бент.
Да те убивам е като да губя себе си.
След тебе просто ставам на мъгла.
Пораснали от болка са неделите...
Прозорците прихващат слепота.
Да те жадувам е като сълза в чистилище,
с признание какво не сме били.
Сега ми се крещи едно "отивам си!"
и всичките "като" ги забрави.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много ми хареса! Изключително силен и вълнуващ стих! Специални поздравления!
-
Ангеле, как ме изненада само! Благодаря ти!
-
Поезията ти на Радостта е жилище -
тъй търсено в хорските мечти!
Аз тръгвам.
Но като в ехо от чистилище
крещи в главата нещо "ОСТАНИ"! -
ехееееееее...Били сте тук и даже сте прочели поредното ми емоционално изложение. Благодаря за отделеното време! Да сте вдъхновени и лятно озарени!
-
Чудесно координирана нестандартна образност, Райна. Набиващи се в съзнанието редове. И как да бъде иначе, когато покрай очите на читателя профучават, като експреси край малка гара, изразите: "Да те измислям е като да раждам вятър...Очите на иконите са алчни."; "Да те сънувам е като да дишам огън, запален от око на слънчоглед."; "След тебе просто ставам на мъгла...Прозорците прихващат слепота." Насладих се на поетичното ти умение и те поздравявам за майсторството!
-
Всяко спиране на твоята страница гарантира неповторимо удоволствие!...
-
Браво！Оригиналност, мисъл, красота！
-
"Да те жадувам е като сълза в чистилище,
с признание какво не сме били."
Тези твои метафори... -
"Сега ми се крещи едно "отивам си!"
и всичките "като" ги забрави."!!! -
Благодаря ви сърдечно!
-
Хареса ми...
-
Почувствах ....
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
