Чистилище
Да те измислям е като да раждам вятър
и да рисувам полет на глухарче.
Сега разбирам за какво е лятото.
Очите на иконите са алчни.
Да те сънувам е като да дишам огън,
запален от око на слънчоглед.
Най-свидното ми чувство е без броня,
в реката на забравата е бент.
Да те убивам е като да губя себе си.
След тебе просто ставам на мъгла.
Пораснали от болка са неделите...
Прозорците прихващат слепота.
Да те жадувам е като сълза в чистилище,
с признание какво не сме били.
Сега ми се крещи едно "отивам си!"
и всичките "като" ги забрави.
