4.07.2018 г., 1:02 ч.

Чистилище 

  Поезия » Любовна
529 9 12

Да те измислям е като да раждам вятър
и да рисувам полет на глухарче.
Сега разбирам за какво е лятото.
Очите на иконите са алчни.

Да те сънувам е като да дишам огън,
запален от око на слънчоглед.
Най-свидното ми чувство е без броня,
в реката на забравата е бент.

Да те убивам е като да губя себе си.
След тебе просто ставам на мъгла.
Пораснали от болка са неделите...
Прозорците прихващат слепота.

Да те жадувам е като сълза в чистилище,
с признание какво не сме били.
Сега ми се крещи едно "отивам си!"
и всичките "като" ги забрави.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса! Изключително силен и вълнуващ стих! Специални поздравления!
  • Ангеле, как ме изненада само! Благодаря ти!
  • Поезията ти на Радостта е жилище -
    тъй търсено в хорските мечти!
    Аз тръгвам.
    Но като в ехо от чистилище
    крещи в главата нещо "ОСТАНИ"!
  • ехееееееее...Били сте тук и даже сте прочели поредното ми емоционално изложение. Благодаря за отделеното време! Да сте вдъхновени и лятно озарени!
  • Чудесно координирана нестандартна образност, Райна. Набиващи се в съзнанието редове. И как да бъде иначе, когато покрай очите на читателя профучават, като експреси край малка гара, изразите: "Да те измислям е като да раждам вятър...Очите на иконите са алчни."; "Да те сънувам е като да дишам огън, запален от око на слънчоглед."; "След тебе просто ставам на мъгла...Прозорците прихващат слепота." Насладих се на поетичното ти умение и те поздравявам за майсторството!
  • Всяко спиране на твоята страница гарантира неповторимо удоволствие!...
  • Браво!Оригиналност, мисъл, красота!
  • "Да те жадувам е като сълза в чистилище,
    с признание какво не сме били."

    Тези твои метафори...
  • "Сега ми се крещи едно "отивам си!"
    и всичките "като" ги забрави."!!!
  • Благодаря ви сърдечно!
  • Хареса ми...
  • Почувствах ....
Предложения
: ??:??