3 jun 2014, 21:36

Човече

  Poesía » Civil
1.2K 1 0

 

2 юни. 12 часа.

България днес е сирена.

 

Човече, спри! Поклони се!

Този сигнал е отново за теб.

Осмисли за минута живота си!

Накъде?

Какво си постигнал по пътя нелеп?

 

              Героите,

                        някога, малко са искали –

топло огнище и къшейче хляб.

За

              Свободата

с кръвта си оплисквали

черна – земята и делника, сляп.

За

              Свободата,

за тебе, за мене, за нашия ден

вие този сигнал.

Стягай юздата, чуй времето стене!

Много си взел от живота,

а колко си дал?  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Ханджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...