2 юни. 12 часа.
България днес е сирена.
Човече, спри! Поклони се!
Този сигнал е отново за теб.
Осмисли за минута живота си!
Накъде?
Какво си постигнал по пътя нелеп?
Героите,
някога, малко са искали –
топло огнище и къшейче хляб.
За
Свободата
с кръвта си оплисквали
черна – земята и делника, сляп.
За
Свободата,
за тебе, за мене, за нашия ден
вие този сигнал.
Стягай юздата, чуй времето стене!
Много си взел от живота,
а колко си дал?
© Дияна Ханджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
