18 dic 2018, 17:42  

Човечност

803 4 5

ЧОВЕЧНОСТ

 

Отрязаха му вчера всички клони,

че пречели на жиците за ток,

че пречели на хорските  балкони

и спирали светлинния поток.

 

Отрязаха му вчера всички клони,

оставиха му само съхнещ ствол.

И тъй от себе си безкрай доволни

решиха тука да издигнат мол.

 

И днеска ще го отсекат във дън,

ще махнат корена му и душата,

не ще оставят даже жалък пън,

ще заличат и него, и следата.

 

И аз не плача и не съжалявам

затуй ненужно никому дърво.

От тялото му мисля да издялам

ковчег за наш'то висше общество.

 

И аз не съдя хорските постъпки,

ала ме мъчи следния въпрос –

дали ще ни побият ледни тръпки,

ако пристигне непоканен гост?!

 

И в свойто превъзходство и всевластие

реши, че пречат тези същества.

Какво ще стане с наш'то „мирно щастие“

и с нас – горките земни божества?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...