18.12.2018 г., 17:42  

Човечност

798 4 5

ЧОВЕЧНОСТ

 

Отрязаха му вчера всички клони,

че пречели на жиците за ток,

че пречели на хорските  балкони

и спирали светлинния поток.

 

Отрязаха му вчера всички клони,

оставиха му само съхнещ ствол.

И тъй от себе си безкрай доволни

решиха тука да издигнат мол.

 

И днеска ще го отсекат във дън,

ще махнат корена му и душата,

не ще оставят даже жалък пън,

ще заличат и него, и следата.

 

И аз не плача и не съжалявам

затуй ненужно никому дърво.

От тялото му мисля да издялам

ковчег за наш'то висше общество.

 

И аз не съдя хорските постъпки,

ала ме мъчи следния въпрос –

дали ще ни побият ледни тръпки,

ако пристигне непоканен гост?!

 

И в свойто превъзходство и всевластие

реши, че пречат тези същества.

Какво ще стане с наш'то „мирно щастие“

и с нас – горките земни божества?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...