Човечност
ЧОВЕЧНОСТ
Отрязаха му вчера всички клони,
че пречели на жиците за ток,
че пречели на хорските балкони
и спирали светлинния поток.
Отрязаха му вчера всички клони,
оставиха му само съхнещ ствол.
И тъй от себе си безкрай доволни
решиха тука да издигнат мол.
И днеска ще го отсекат във дън,
ще махнат корена му и душата,
не ще оставят даже жалък пън,
ще заличат и него, и следата.
И аз не плача и не съжалявам
затуй ненужно никому дърво.
От тялото му мисля да издялам
ковчег за наш'то висше общество.
И аз не съдя хорските постъпки,
ала ме мъчи следния въпрос –
дали ще ни побият ледни тръпки,
ако пристигне непоканен гост?!
И в свойто превъзходство и всевластие
реши, че пречат тези същества.
Какво ще стане с наш'то „мирно щастие“
и с нас – горките земни божества?!
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
