Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
Dec 18, 2018, 5:42 PM  

Човечност 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
553 4 5

ЧОВЕЧНОСТ

 

Отрязаха му вчера всички клони,

че пречели на жиците за ток,

че пречели на хорските  балкони

и спирали светлинния поток.

 

Отрязаха му вчера всички клони,

оставиха му само съхнещ ствол.

И тъй от себе си безкрай доволни

решиха тука да издигнат мол.

 

И днеска ще го отсекат във дън,

ще махнат корена му и душата,

не ще оставят даже жалък пън,

ще заличат и него, и следата.

 

И аз не плача и не съжалявам

затуй ненужно никому дърво.

От тялото му мисля да издялам

ковчег за наш'то висше общество.

 

И аз не съдя хорските постъпки,

ала ме мъчи следния въпрос –

дали ще ни побият ледни тръпки,

ако пристигне непоканен гост?!

 

И в свойто превъзходство и всевластие

реши, че пречат тези същества.

Какво ще стане с наш'то „мирно щастие“

и с нас – горките земни божества?!

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??