5 may 2016, 20:18

Човек

  Poesía
498 0 2

За себе си зная,

че трябва да бъдем добри.

Хора, които обичат живота...

Хора, които плачат за чужди

беди, и се радват на чужди

успехи.

Защо тогава във мен 

се пробуждат злоба, ревност,

тъга и разлъка.

И защо в душата ми 

има толкова мъка!?

Дали съм негодник?

Или просто човек?... Който

носи във себе си много тъга.

Тъга...!? Да,

която ме кара да чувствам

вина, вина за човешката ни

същност и съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви момичета за топлите думи!И весел празник!До нови!
  • Защото си човек и нищо човешко не ни е чуждо!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...