lenya (Елена)
19 98
11 nov 2008, 7:30

Човекът без душа 

  Poesía » Otra
1289 0 7
Лежи тялото самотно, потънало във нищета,

изгубило надежда всяка, дреме там, дълбоко в мрака...

Зловещи сенки денонощно го душат

и всичко се върти в неспирен кръг...

 

Нима ще бъде завинаги така?...

Нима тялото ще остане без душа?...

 

А беше време когато бе човек -

щастлив, усмихнат, позитивен,

с безброй мечти и предостатъчно време да ги осъществи.

 

И ето срещна любовта,

заобича най-красивата жена.

Тя бе мила и добра -

тя бе неговата пътеводна светлина.

 

Не мина много време

и на небето роди се нова звезда -

Господ бе лишил човека

от най-скъпото му на света.

 

Зейна празнина огромна -

остана тялото без своята душа..

Огорчение впи се във всяка клетка,

разля се живота и остави бездиханен човека...

 

Лежи тялото самотно сега,

а в мрака проблясва мъничка сълза...

 

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много красиво
  • Не мина много време

    и на небето роди се нова звезда -

    Господ бе лишил човека

    от най-скъпото му на света. !
    Поздрав!
  • Щом сълзата "проблясва" значи някаква светлинка се е отразила в нея, а има ли светлина, всичко ще бъде наред. Поздрави от още един неспящ великотърновец
  • тъжно,истинско,но и красиво!Браво!
  • Благодаря ви за красивите думи!
  • Мн хубаво произведение....браво .....само така
  • Нима ще бъде завинаги така?...

    Нима тялото ще остане без душа?...

    Няма да е винаги така!
Propuestas
: ??:??