Човекът без душа
изгубило надежда всяка, дреме там, дълбоко в мрака...
Зловещи сенки денонощно го душат
и всичко се върти в неспирен кръг...
Нима ще бъде завинаги така?...
Нима тялото ще остане без душа?...
А беше време когато бе човек -
щастлив, усмихнат, позитивен,
с безброй мечти и предостатъчно време да ги осъществи.
И ето срещна любовта,
заобича най-красивата жена.
Тя бе мила и добра -
тя бе неговата пътеводна светлина.
Не мина много време
и на небето роди се нова звезда -
Господ бе лишил човека
от най-скъпото му на света.
Зейна празнина огромна -
остана тялото без своята душа..
Огорчение впи се във всяка клетка,
разля се живота и остави бездиханен човека...
Лежи тялото самотно сега,
а в мрака проблясва мъничка сълза...
© Елена All rights reserved.
