31 mar 2024, 8:07

Човекът от Фейсбук

  Poesía
323 1 1

ЧОВЕКЪТ ОТ ФЕЙСБУК

 

... с илюзията, че сме още живи, за себе си говорим във Фейсбук –

разменяме си щедро смет за сливи със вярата – да бъдем вечни тук,

делим си интернетните пространства и за едното глупаво "Мерси!"

на всекиго от нас духът му странства с надеждицата Бог да го спаси.

А толкова са глупави – и смешни! – стенания, признания, мечти,

 

извадени от вехтия ни дрешник – и кой за тях със пукнат грош плати?

И – сякаш че живеем в илюзорен и толкова, скроен фалшиво, свят,

зачеркваме си родовия корен! – и всеки вълк приемаме за брат.

От древните тибетски философи по-мъдър, ще мълча в един куплет –

Човекът се превърна в тъжен профил, изчезнал без следа във Интернет.

 

24 март 2024 г.

гр. Варна, 15, 45 ч.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...