31 мар. 2024 г., 08:07

Човекът от Фейсбук

329 1 1

ЧОВЕКЪТ ОТ ФЕЙСБУК

 

... с илюзията, че сме още живи, за себе си говорим във Фейсбук –

разменяме си щедро смет за сливи със вярата – да бъдем вечни тук,

делим си интернетните пространства и за едното глупаво "Мерси!"

на всекиго от нас духът му странства с надеждицата Бог да го спаси.

А толкова са глупави – и смешни! – стенания, признания, мечти,

 

извадени от вехтия ни дрешник – и кой за тях със пукнат грош плати?

И – сякаш че живеем в илюзорен и толкова, скроен фалшиво, свят,

зачеркваме си родовия корен! – и всеки вълк приемаме за брат.

От древните тибетски философи по-мъдър, ще мълча в един куплет –

Човекът се превърна в тъжен профил, изчезнал без следа във Интернет.

 

24 март 2024 г.

гр. Варна, 15, 45 ч.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...