Mar 31, 2024, 8:07 AM

Човекът от Фейсбук

  Poetry
327 1 1

ЧОВЕКЪТ ОТ ФЕЙСБУК

 

... с илюзията, че сме още живи, за себе си говорим във Фейсбук –

разменяме си щедро смет за сливи със вярата – да бъдем вечни тук,

делим си интернетните пространства и за едното глупаво "Мерси!"

на всекиго от нас духът му странства с надеждицата Бог да го спаси.

А толкова са глупави – и смешни! – стенания, признания, мечти,

 

извадени от вехтия ни дрешник – и кой за тях със пукнат грош плати?

И – сякаш че живеем в илюзорен и толкова, скроен фалшиво, свят,

зачеркваме си родовия корен! – и всеки вълк приемаме за брат.

От древните тибетски философи по-мъдър, ще мълча в един куплет –

Човекът се превърна в тъжен профил, изчезнал без следа във Интернет.

 

24 март 2024 г.

гр. Варна, 15, 45 ч.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...