28 nov 2023, 10:33

Човекът със златното ключе

  Poesía
805 6 4

ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ

 

... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,

дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,

до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,

в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете,

доде си вдигах сламени колиби от обич, рой надежди и мечти,

 

из римите – безброй летящи риби, до днес една не ме и приюти,

и – леко трезвен, скитам се по плажа, къде отивам, даже сам не знам –

един печален Никой във пейзажа, изгубил своя златен ключ Сезам,

Повярвайте на своя мил Валерий? – това навярно ще ме утеши.

Аз всяка нощ отварям светли двери към вашите заключени душѝ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...