Nov 28, 2023, 10:33 AM

Човекът със златното ключе

  Poetry
803 6 4

ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ

 

... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,

дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,

до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,

в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете,

доде си вдигах сламени колиби от обич, рой надежди и мечти,

 

из римите – безброй летящи риби, до днес една не ме и приюти,

и – леко трезвен, скитам се по плажа, къде отивам, даже сам не знам –

един печален Никой във пейзажа, изгубил своя златен ключ Сезам,

Повярвайте на своя мил Валерий? – това навярно ще ме утеши.

Аз всяка нощ отварям светли двери към вашите заключени душѝ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...