17 abr 2008, 12:59

Човекът в теб

  Poesía » Otra
2.3K 1 40
 

Не искам да те виждам зад решетки

или пък нощем, будна от тревога,

да се въртя и лутам като в клетка.

Най-лошото да мисля. Не. Не мога.

Не искам да ме парят куп банкноти -

изцапани и потни, с дъх на кръв -

в дуели със заложени животи.

(там победителят е стрелял пръв)

Не искам да ме галят тези пръсти,

държали нож пред погледи във страх,

дълбали имена на черни кръстове,

без капка помисъл за жал и грях.

Не искам да те виждам зад решетки -

Човекът, скрит зад маската на звяра.

Излез и докажи, че всички клетки

създадени са, за да се отварят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • невероятно е
  • Този стих е различен от тези видяни тук,за което аплодисменти от мен.Поздрави!
  • ПРЕКРАСЕН СТИХ 6+
  • То не остана какво да се каже, ти си казала всичко!

    !!!*
    !!!*
  • Не искам да ме галят тези пръсти,
    държали нож пред погледи във страх,
    дълбали имена на черни кръстове,
    без капка помисъл за жал и грях.

    ..... няма нужда от коментари страхотно!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...