17.04.2008 г., 12:59

Човекът в теб

2.3K 1 40
 

Не искам да те виждам зад решетки

или пък нощем, будна от тревога,

да се въртя и лутам като в клетка.

Най-лошото да мисля. Не. Не мога.

Не искам да ме парят куп банкноти -

изцапани и потни, с дъх на кръв -

в дуели със заложени животи.

(там победителят е стрелял пръв)

Не искам да ме галят тези пръсти,

държали нож пред погледи във страх,

дълбали имена на черни кръстове,

без капка помисъл за жал и грях.

Не искам да те виждам зад решетки -

Човекът, скрит зад маската на звяра.

Излез и докажи, че всички клетки

създадени са, за да се отварят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • невероятно е
  • Този стих е различен от тези видяни тук,за което аплодисменти от мен.Поздрави!
  • ПРЕКРАСЕН СТИХ 6+
  • То не остана какво да се каже, ти си казала всичко!

    !!!*
    !!!*
  • Не искам да ме галят тези пръсти,
    държали нож пред погледи във страх,
    дълбали имена на черни кръстове,
    без капка помисъл за жал и грях.

    ..... няма нужда от коментари страхотно!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...