Apr 17, 2008, 12:59 PM

Човекът в теб

  Poetry » Other
2.3K 1 40
 

Не искам да те виждам зад решетки

или пък нощем, будна от тревога,

да се въртя и лутам като в клетка.

Най-лошото да мисля. Не. Не мога.

Не искам да ме парят куп банкноти -

изцапани и потни, с дъх на кръв -

в дуели със заложени животи.

(там победителят е стрелял пръв)

Не искам да ме галят тези пръсти,

държали нож пред погледи във страх,

дълбали имена на черни кръстове,

без капка помисъл за жал и грях.

Не искам да те виждам зад решетки -

Човекът, скрит зад маската на звяра.

Излез и докажи, че всички клетки

създадени са, за да се отварят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • невероятно е
  • Този стих е различен от тези видяни тук,за което аплодисменти от мен.Поздрави!
  • ПРЕКРАСЕН СТИХ 6+
  • То не остана какво да се каже, ти си казала всичко!

    !!!*
    !!!*
  • Не искам да ме галят тези пръсти,
    държали нож пред погледи във страх,
    дълбали имена на черни кръстове,
    без капка помисъл за жал и грях.

    ..... няма нужда от коментари страхотно!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...