изречена (Мая Попова)
325 6799
17 апр. 2008 г., 12:59

Човекът в теб 

  Поэзия » Другая
2066 1 40
 

Не искам да те виждам зад решетки

или пък нощем, будна от тревога,

да се въртя и лутам като в клетка.

Най-лошото да мисля. Не. Не мога.

Не искам да ме парят куп банкноти -

изцапани и потни, с дъх на кръв -

в дуели със заложени животи.

(там победителят е стрелял пръв)

Не искам да ме галят тези пръсти,

държали нож пред погледи във страх,

дълбали имена на черни кръстове,

без капка помисъл за жал и грях.

Не искам да те виждам зад решетки -

Човекът, скрит зад маската на звяра.

Излез и докажи, че всички клетки

създадени са, за да се отварят.

© Мая Попова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • невероятно е
  • Този стих е различен от тези видяни тук,за което аплодисменти от мен.Поздрави!
  • ПРЕКРАСЕН СТИХ 6+
  • То не остана какво да се каже, ти си казала всичко!

    !!!*
    !!!*
  • Не искам да ме галят тези пръсти,
    държали нож пред погледи във страх,
    дълбали имена на черни кръстове,
    без капка помисъл за жал и грях.

    ..... няма нужда от коментари страхотно!
  • БРАво МАЯ .
    Поздравления и от мен
  • човеците са доста надълбоко скрити, най-често зад саморъчно направени решетки. благодаря за смислените ви коментари!
  • Повик към Човешкото в човека. Ако ТО се събуди във всеки, клетките не само ще се отворят, но и ще изчезнат. И нека го постигнем поне в поезията...
    Поздрав!
  • Да,клетките са за да се отварят,но тогава защо ги има изобщо...явно и за да се затварят,т.е.и за да влизаме в тях...НО по Наше желание,
    защото са Наше творение,измислица...
    Поздрав!
  • Много силно,въздействащо и актуално!


  • Каквото и да кажа, няма да направя впечатление!
    Но за сметка на това, стихът ти впечатлява!
  • Всеки твой стих е великолепен,дълбоко докосващ и неповторим!Прегръдки,Мая!
  • !!!
    Невероятно е!!!
    Поздравления!!!
  • Умееш да се превъплащаваш!Поздравления!
  • Мая,как искам всички клетки в нас да са отворени за добро и светло!!!почувствала си го и и го предала истинно!поздрав от цялото ми сърце Мая!!!!
  • Копирах...трих, копирах...и реших да не вадя цитат...но не се здържах
    "в дуели със заложени животи."
    Как искам да те прегърна силно, силно!

  • !!!
    Възхищавам се на всеки твой стих!!!
  • Рядко те коментирам, да не кажа почти никога...
    Но тук ще се подпиша - прочетох. Поздрав!
  • Това пак от тефтера, м? Добре го беше забравила у нас..., та бях открила своето душевно спокойствие. Сега пак трябва да се вълнувам...

    Браво, Майче!
  • Ето още един истински стих - въздействащ и зареден!Поздрав!
  • Много ме впечатли!
    Поздравления,Мая!
  • Тома, ти си мръсен, долен лъжец и спекулант!
    Имам смъртен акт и не се страхувам да го използвам!
  • Нечовекът в тебе, Майче, оня, който искам да прегърна все по-силно при всяка нова среща с теб. Божествено!

    П.П. Въпреки противоречивите мнения по въпроса, самотната клетка в главата на Мавродинова е жива. Просто сега е генно-модифициран мутант и отговаря на името К-1000.
  • Ставам на крака!!!
  • Изтръпна ме! Не бях поглеждала света през тази гледна точка. Мислех, че не ме засяга, но май засяга всички ни. Много силен стих!!! Залпов!!!
  • Възхитен съм!!! Аплодисменти!!!
  • Силно!
  • Хареса ми!
  • Възхищавам се на набитото ти око!
    Държиш "света" в ръцете си
    и не го изпускаш нито за миг
    да ти убегне...
  • Понеже вече не ми остана с какво да се замисля (за справки - последната ми мозъчна клетка умря под предишния ти стих, ще ти го напомням до края на живота ти твой!!!) не ме замисли. Но пък ме разчувства. И то как!
  • Да ти имам чантата!

    Сега сериозно, още летя от ударната вълна!
    Това е цяла експлозия! Перфектен стих!
  • ако стихът е премеждие,
    то вие сте добър наблюдател...
    прекрасно и точно в целта
    поздрав !
  • Мая!!!
    Възхищавам се на силата ти!
    Поздрав!
  • Хубаво казано...точно и ясно!
    Категорично...с извисена чувствителност,
    с вяра в доброто, силно поетично послание!
    с обич те прегръщам, мила Мая.
  • С риск да се изложа, но ще напиша първото, което ми хрумна докато четох - стихът е трепач!!!
  • Разтърсваща е истината в стиховете ти, Маичка!!!
    С рогИте напред!
  • Винаги съм се чудела дали спят спокойно "победителите"... Докато разберат, че са затворници в собствените си клетки, друг "победител" ги е направил покойници...
    Уверена и безкомпромисна ще те запомня...
  • Истинска, силна, внушителна поезия - както винаги под името ти! Поздрави!!!
  • Те затова от контингента са напред - имат си начини хората! Ама нищо, Майка, ще нарамя бурето с барут, ако остане нещо след взрива, току виж - изпълзяло! Да не говорим и за частния случай, в който ключалките са отвътре, поставени от самите затворени! А и светът прилича повече на зоопарк, отколкото на затвор!
    Сериозно, Мая... Много силен стих! Дано се отварят!
    Ave
  • Впечатлена съм ! Много силно, макар и стряскящо. Но поезията е за това - да буди, да разтърсва. Поздравления !
Предложения
: ??:??