12 sept 2006, 20:30

ЧРД!

  Poesía
1.1K 0 4
Годините във своя блян нарастват
и след себе си оставят перлени следи.
Но този пламък във очите ти,
                   все още неугаснал,
напомня за детските копнежи и мечти.


И пътеките, по които някога уверено си
                   стъпвал
сега са прашни. Обгръща ги студът,
но в сърцето пазиш всеки спомен, всяка
                   ласка
за първата целувка, любовта, страхът.


Днес празнуваш поредната изминала
                   година.
Вчера бе на трийсет, днес на трийсет
                   и една,
но където и да бъдеш, помни, че ти от
                   тук си минал

и винаги намирай пътя към дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...