12 sept 2006, 20:30

ЧРД!

  Poesía
1.1K 0 4
Годините във своя блян нарастват
и след себе си оставят перлени следи.
Но този пламък във очите ти,
                   все още неугаснал,
напомня за детските копнежи и мечти.


И пътеките, по които някога уверено си
                   стъпвал
сега са прашни. Обгръща ги студът,
но в сърцето пазиш всеки спомен, всяка
                   ласка
за първата целувка, любовта, страхът.


Днес празнуваш поредната изминала
                   година.
Вчера бе на трийсет, днес на трийсет
                   и една,
но където и да бъдеш, помни, че ти от
                   тук си минал

и винаги намирай пътя към дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...