12.09.2006 г., 20:30 ч.

ЧРД! 

  Поезия
5.0 / 2
1031 0 4
Годините във своя блян нарастват
и след себе си оставят перлени следи.
Но този пламък във очите ти,
все още неугаснал,
напомня за детските копнежи и мечти.
И пътеките, по които някога уверено си
стъпвал
сега са прашни. Обгръща ги студът,
но в сърцето пазиш всеки спомен, всяка
ласка
за първата целувка, любовта, страхът.
Днес празнуваш поредната изминала ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Предложения
  • Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...
  • Не приличат на вино и хляб изтънелите мои надежди, тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак, дето п...
  • Не съм на бурята в окото. В центъра. А в онзи поприсвит клепачен ъгъл, където ехото завихря съжалени...

Още произведения »