Sep 12, 2006, 8:30 PM

ЧРД!

  Poetry
1.1K 0 4
Годините във своя блян нарастват
и след себе си оставят перлени следи.
Но този пламък във очите ти,
                   все още неугаснал,
напомня за детските копнежи и мечти.


И пътеките, по които някога уверено си
                   стъпвал
сега са прашни. Обгръща ги студът,
но в сърцето пазиш всеки спомен, всяка
                   ласка
за първата целувка, любовта, страхът.


Днес празнуваш поредната изминала
                   година.
Вчера бе на трийсет, днес на трийсет
                   и една,
но където и да бъдеш, помни, че ти от
                   тук си минал

и винаги намирай пътя към дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...