Sep 12, 2006, 8:30 PM

ЧРД!

  Poetry
1.1K 0 4
Годините във своя блян нарастват
и след себе си оставят перлени следи.
Но този пламък във очите ти,
                   все още неугаснал,
напомня за детските копнежи и мечти.


И пътеките, по които някога уверено си
                   стъпвал
сега са прашни. Обгръща ги студът,
но в сърцето пазиш всеки спомен, всяка
                   ласка
за първата целувка, любовта, страхът.


Днес празнуваш поредната изминала
                   година.
Вчера бе на трийсет, днес на трийсет
                   и една,
но където и да бъдеш, помни, че ти от
                   тук си минал

и винаги намирай пътя към дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...