3 nov 2011, 20:55  

Чрез другия 

  Poesía » De amor
474 0 2

          Чрез другия

Защо сме от тревоги обладани,
дали от страх за идващите дни,
нима не вярваме на любовта ни?!
Света да се стопи, не сме сами!


Това е вечната човешка Орис,
сърдечен взор и миг неуловим,
моментен смут, от части горест,
невидим път и курс недоловим.


Дали са много хора на земята,
които не познават своите сърца
и все се лутат, крият от съдбата
в нерадост, без надежди, без лица?!


Но огрее ли ги Лъч на Любовта,
дори да виждат във това измама,
чрез другия открили своята мечта,
ликува душата с надежди голяма!


Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??