Чрез другия
Чрез другия
Защо сме от тревоги обладани,
дали от страх за идващите дни,
нима не вярваме на любовта ни?!
Света да се стопи, не сме сами!
Това е вечната човешка Орис,
сърдечен взор и миг неуловим,
моментен смут, от части горест,
невидим път и курс недоловим.
Дали са много хора на земята,
които не познават своите сърца
и все се лутат, крият от съдбата
в нерадост, без надежди, без лица?!
Но огрее ли ги Лъч на Любовта,
дори да виждат във това измама,
чрез другия открили своята мечта,
ликува душата с надежди голяма!
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
