В косите ти, ветровете ще сплитам...
В дланите спомени ще събирам,
а очите в тишини ще потапям
амброзия по устните ще се стапя
С две ръце ще те милвам безспирно
както грънчар своето творение дивно.
И бавно… ще те вая с пръсти
в трепета на дихания къси.
В нощния хлад ще пируват телата
слети в едно, пиещи еликсира до дъно
достигнали апогея с крилата си,
потръпващи от любовното чудо ...