Копнежно поднесени устни във мрака,
ритмично пулсиращи в нас сетива,
поруменели от дългото чакане
на топла и жадна мъжка ръка.
Едно неизказано бледо загатване,
пробито мълчание с дъх на вина,
събудена нежност и тихо очакване
на изгладнели за обич тела.
Омайно-изгарящо смесено чувство,
изкъпано в росата на страстта.
Нима прелиташ, чудо закъсняло
и носиш само красотата на мига...