25 jun 2006, 14:25

ЧУДО ЗАКЪСНЯЛО... 

  Poesía
1363 0 23
Копнежно поднесени устни във мрака,
ритмично пулсиращи в нас сетива,
поруменели от дългото чакане
на топла и жадна мъжка ръка.
Едно неизказано бледо загатване,
пробито мълчание с дъх на вина,
събудена нежност и тихо очакване
на изгладнели за обич тела.
Омайно-изгарящо смесено чувство,
изкъпано в росата на страстта.
Нима прелиташ, чудо закъсняло
и носиш само красотата на мига...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Вълкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??