25 jun 2006, 14:25

ЧУДО ЗАКЪСНЯЛО... 

  Poesía
1201 0 23

Копнежно поднесени устни във мрака,

ритмично пулсиращи в нас сетива,

поруменели от дългото чакане

на топла и жадна мъжка ръка.

 

Едно неизказано бледо загатване,

пробито мълчание с дъх на вина,

събудена нежност и тихо очакване

на изгладнели за обич тела.

 

 

Омайно-изгарящо смесено чувство,

изкъпано в росата  на страстта.

Нима прелиташ, чудо закъсняло

и носиш само красотата на мига...

© Златка Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??