25 июн. 2006 г., 14:25

ЧУДО ЗАКЪСНЯЛО...

1.5K 0 23

Копнежно поднесени устни във мрака,

ритмично пулсиращи в нас сетива,

поруменели от дългото чакане

на топла и жадна мъжка ръка.

 

Едно неизказано бледо загатване,

пробито мълчание с дъх на вина,

събудена нежност и тихо очакване

на изгладнели за обич тела.

 

 

Омайно-изгарящо смесено чувство,

изкъпано в росата  на страстта.

Нима прелиташ, чудо закъсняло

и носиш само красотата на мига...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • събудена нежност и тихо очакване

    на изгладнели за обич тела.

    приказно кресиво и нежно, и много влюбено-много ми хареса!!!
    с усмивки
    Веси
  • Не зная защо, но от всички публикувани неща, това най-много ми харесва. Извинявай, че едва сега се реших да коментирам нещо твое, но преценявах във времето кое е най-близко да мен. Много ми харесва!
  • чудно стихче с много чувство и обич! (6)
  • Е, може ли без изненади, Кристиане Благодаря ти.
  • О Злати страхотно е.Не знам как съм го пропуснал.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...