25.06.2006 г., 14:25

ЧУДО ЗАКЪСНЯЛО...

1.5K 0 23

Копнежно поднесени устни във мрака,

ритмично пулсиращи в нас сетива,

поруменели от дългото чакане

на топла и жадна мъжка ръка.

 

Едно неизказано бледо загатване,

пробито мълчание с дъх на вина,

събудена нежност и тихо очакване

на изгладнели за обич тела.

 

 

Омайно-изгарящо смесено чувство,

изкъпано в росата  на страстта.

Нима прелиташ, чудо закъсняло

и носиш само красотата на мига...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • събудена нежност и тихо очакване

    на изгладнели за обич тела.

    приказно кресиво и нежно, и много влюбено-много ми хареса!!!
    с усмивки
    Веси
  • Не зная защо, но от всички публикувани неща, това най-много ми харесва. Извинявай, че едва сега се реших да коментирам нещо твое, но преценявах във времето кое е най-близко да мен. Много ми харесва!
  • чудно стихче с много чувство и обич! (6)
  • Е, може ли без изненади, Кристиане Благодаря ти.
  • О Злати страхотно е.Не знам как съм го пропуснал.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...