25.06.2006 г., 14:25

ЧУДО ЗАКЪСНЯЛО...

1.5K 0 23

Копнежно поднесени устни във мрака,

ритмично пулсиращи в нас сетива,

поруменели от дългото чакане

на топла и жадна мъжка ръка.

 

Едно неизказано бледо загатване,

пробито мълчание с дъх на вина,

събудена нежност и тихо очакване

на изгладнели за обич тела.

 

 

Омайно-изгарящо смесено чувство,

изкъпано в росата  на страстта.

Нима прелиташ, чудо закъсняло

и носиш само красотата на мига...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • събудена нежност и тихо очакване

    на изгладнели за обич тела.

    приказно кресиво и нежно, и много влюбено-много ми хареса!!!
    с усмивки
    Веси
  • Не зная защо, но от всички публикувани неща, това най-много ми харесва. Извинявай, че едва сега се реших да коментирам нещо твое, но преценявах във времето кое е най-близко да мен. Много ми харесва!
  • чудно стихче с много чувство и обич! (6)
  • Е, може ли без изненади, Кристиане Благодаря ти.
  • О Злати страхотно е.Не знам как съм го пропуснал.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...