Копнежно поднесени устни във мрака,
ритмично пулсиращи в нас сетива,
поруменели от дългото чакане
на топла и жадна мъжка ръка.
Едно неизказано бледо загатване,
пробито мълчание с дъх на вина,
събудена нежност и тихо очакване
на изгладнели за обич тела.
Омайно-изгарящо смесено чувство,
изкъпано в росата на страстта.
Нима прелиташ, чудо закъсняло
и носиш само красотата на мига...
© Златка Вълкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ти.