Jun 25, 2006, 2:25 PM

ЧУДО ЗАКЪСНЯЛО... 

  Poetry
1251 0 23

Копнежно поднесени устни във мрака,

ритмично пулсиращи в нас сетива,

поруменели от дългото чакане

на топла и жадна мъжка ръка.

 

Едно неизказано бледо загатване,

пробито мълчание с дъх на вина,

събудена нежност и тихо очакване

на изгладнели за обич тела.

 

 

Омайно-изгарящо смесено чувство,

изкъпано в росата  на страстта.

Нима прелиташ, чудо закъсняло

и носиш само красотата на мига...

© Златка Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??