7 dic 2009, 1:51

Чудотворец

  Poesía
951 0 4

Чудотворец

(Тризъбец – недоуловена трилогия, част втора)

На риболовеца Румен Медичков

 

От снощи беше махмурлия.

Главата ти тежеше…

Пореше синята стихия,

а бризът те зовеше.

 

Безгрижие! Почувства се блажен,

като езическа душа,

на скитник вечно заразен,

сред риболовните поля.

 

Такъв изкусен риболовец!

Отново своя миг получи -

дойде Светият Чудотворец

и ето, магията се случи.

 

Опъна се! Преви те цял!

Нервите ти скъса…

Повлече лодката без жал.

Авансът ти изскърца.

 

Сомовище от плът и кръв -

нула цяло нула осем тона,

увиснало на твоя прът

се молеше за помощ.

 

Това не беше просто сом -

стихиите той зовеше.

Туй бе самият Посейдон -

тризъбеца въртеше.

 

А ти, софийски Одисей,

със бога се пребори

и укроти го в свойта лодка.

А той ти проговори.

 

- Ако ме върнеш във водата,

каквито и желания да имаш,

ще ги изпълня за отплата,

а ти… ще има да взимаш.

 

Но лъган бе със пожелания

от не една година,

затуй и трите си желания

с мълчание подмина.

 

Ти хванал бе не риба дънна,

а езичен древен бог.

Могъщ на кръста го разпъна,

като владетел строг.

 

Дай боже, неговият тлен

след няколко години

да дойде тука възкресен -

при мене да намине.

 

                ***

До днес частите са две,

но пожелайте му наслука!

Третата след ден или след векове

ще кацне пак на неговата кука!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...