7.12.2009 г., 1:51

Чудотворец

936 0 4

Чудотворец

(Тризъбец – недоуловена трилогия, част втора)

На риболовеца Румен Медичков

 

От снощи беше махмурлия.

Главата ти тежеше…

Пореше синята стихия,

а бризът те зовеше.

 

Безгрижие! Почувства се блажен,

като езическа душа,

на скитник вечно заразен,

сред риболовните поля.

 

Такъв изкусен риболовец!

Отново своя миг получи -

дойде Светият Чудотворец

и ето, магията се случи.

 

Опъна се! Преви те цял!

Нервите ти скъса…

Повлече лодката без жал.

Авансът ти изскърца.

 

Сомовище от плът и кръв -

нула цяло нула осем тона,

увиснало на твоя прът

се молеше за помощ.

 

Това не беше просто сом -

стихиите той зовеше.

Туй бе самият Посейдон -

тризъбеца въртеше.

 

А ти, софийски Одисей,

със бога се пребори

и укроти го в свойта лодка.

А той ти проговори.

 

- Ако ме върнеш във водата,

каквито и желания да имаш,

ще ги изпълня за отплата,

а ти… ще има да взимаш.

 

Но лъган бе със пожелания

от не една година,

затуй и трите си желания

с мълчание подмина.

 

Ти хванал бе не риба дънна,

а езичен древен бог.

Могъщ на кръста го разпъна,

като владетел строг.

 

Дай боже, неговият тлен

след няколко години

да дойде тука възкресен -

при мене да намине.

 

                ***

До днес частите са две,

но пожелайте му наслука!

Третата след ден или след векове

ще кацне пак на неговата кука!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...