12 abr 2006, 16:13

Чувство

  Poesía
847 0 2
             На Хр.

Безкрайно сини
от слънцето погалени
очите ти се лутат
в цветен замък,
несънувана още
усмивка рисуват...

Безкрайно истинска
усмивката ти пробягва
по всяка моя клетка.
Недолюбени устни
в здрача шепнат
клетва за нежност.

Безкрайно мамещи,
ненаситни и чувствени
устните ти ме молят
без да мога да те видя
да поискам безспоменна
до утре да ги забравя...

И така продължавам
пак.. до ... очите...
усмивката... устните...
За ръцете ни топли
нищо не помня -
уловени в безкрайното...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...