Apr 12, 2006, 4:13 PM

Чувство

  Poetry
843 0 2
             На Хр.

Безкрайно сини
от слънцето погалени
очите ти се лутат
в цветен замък,
несънувана още
усмивка рисуват...

Безкрайно истинска
усмивката ти пробягва
по всяка моя клетка.
Недолюбени устни
в здрача шепнат
клетва за нежност.

Безкрайно мамещи,
ненаситни и чувствени
устните ти ме молят
без да мога да те видя
да поискам безспоменна
до утре да ги забравя...

И така продължавам
пак.. до ... очите...
усмивката... устните...
За ръцете ни топли
нищо не помня -
уловени в безкрайното...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...