12.04.2006 г., 16:13

Чувство

842 0 2
             На Хр.

Безкрайно сини
от слънцето погалени
очите ти се лутат
в цветен замък,
несънувана още
усмивка рисуват...

Безкрайно истинска
усмивката ти пробягва
по всяка моя клетка.
Недолюбени устни
в здрача шепнат
клетва за нежност.

Безкрайно мамещи,
ненаситни и чувствени
устните ти ме молят
без да мога да те видя
да поискам безспоменна
до утре да ги забравя...

И така продължавам
пак.. до ... очите...
усмивката... устните...
За ръцете ни топли
нищо не помня -
уловени в безкрайното...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...