29 sept 2009, 1:39

Цигарен диван

  Poesía
618 0 3

Цигарен диван

Телевизор

Черно-бял шум

Очите ми гледат

Навътре в тялото

А ръцете ми стискат здраво

Твоите последни думи

 

Прозорец

Напукан от времето

Спомени полепнали

По тънката паяжина

На калните дни

И утре когато теб те няма

Аз ще съм тук

На този цигарен диван

Ще слушам пукането на радиото

И ще мълча

Защото няма да има какво да си кажа

 

Бял лист

От стара тетрадка

Да се напълни с нещо набързо

Смисъл няма

Затова спирам

Но скърцат мокри спирачките

 

28.09.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...