Цигарен диван
Телевизор
Черно-бял шум
Очите ми гледат
Навътре в тялото
А ръцете ми стискат здраво
Твоите последни думи
Прозорец
Напукан от времето
Спомени полепнали
По тънката паяжина
На калните дни
И утре когато теб те няма
Аз ще съм тук
На този цигарен диван
Ще слушам пукането на радиото
И ще мълча
Защото няма да има какво да си кажа
Бял лист
От стара тетрадка
Да се напълни с нещо набързо
Смисъл няма
Затова спирам
Но скърцат мокри спирачките
28.09.2009
© Десислав Илиев Todos los derechos reservados
Харесах!