29.09.2009 г., 1:39

Цигарен диван

613 0 3

Цигарен диван

Телевизор

Черно-бял шум

Очите ми гледат

Навътре в тялото

А ръцете ми стискат здраво

Твоите последни думи

 

Прозорец

Напукан от времето

Спомени полепнали

По тънката паяжина

На калните дни

И утре когато теб те няма

Аз ще съм тук

На този цигарен диван

Ще слушам пукането на радиото

И ще мълча

Защото няма да има какво да си кажа

 

Бял лист

От стара тетрадка

Да се напълни с нещо набързо

Смисъл няма

Затова спирам

Но скърцат мокри спирачките

 

28.09.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....