29.09.2009 г., 1:39

Цигарен диван

614 0 3

Цигарен диван

Телевизор

Черно-бял шум

Очите ми гледат

Навътре в тялото

А ръцете ми стискат здраво

Твоите последни думи

 

Прозорец

Напукан от времето

Спомени полепнали

По тънката паяжина

На калните дни

И утре когато теб те няма

Аз ще съм тук

На този цигарен диван

Ще слушам пукането на радиото

И ще мълча

Защото няма да има какво да си кажа

 

Бял лист

От стара тетрадка

Да се напълни с нещо набързо

Смисъл няма

Затова спирам

Но скърцат мокри спирачките

 

28.09.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...