Sep 29, 2009, 1:39 AM

Цигарен диван 

  Poetry
441 0 3

Цигарен диван

Телевизор

Черно-бял шум

Очите ми гледат

Навътре в тялото

А ръцете ми стискат здраво

Твоите последни думи

 

Прозорец

Напукан от времето

Спомени полепнали

По тънката паяжина

На калните дни

И утре когато теб те няма

Аз ще съм тук

На този цигарен диван

Ще слушам пукането на радиото

И ще мълча

Защото няма да има какво да си кажа

 

Бял лист

От стара тетрадка

Да се напълни с нещо набързо

Смисъл няма

Затова спирам

Но скърцат мокри спирачките

 

28.09.2009

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??