13 dic 2010, 17:59

Цигулка от Бога

  Poesía » Otra
708 0 1

Цигулка от Бога

(по Вероника Сенкина)

"- Лекар! Лекар! "- брегът сякаш кипеше...
Тичаха, суетяха се: "- Колко е хубав!..."
Той, единствен сред тях, си мълчеше
и беше препълнен с немотата на Дунава...

Беше се всепростил и беше всичко простил,
бе се всенатърпял, отлитнал към Небесата.
Някой си на Земята още искаше да го спаси...
Друг чакаше да го разпне, ради Словата...

Плачеща ива за него жалееше,
клонки навела чак до земята...
Как беше силен... Колко му се живееше...
и как "живите" го със обич презряха...

Истини и лъжи... Той псуваше и четеше...
Търсеше Пътя... Тихичко страда...
Небето надвисна... Ситно валеше...
Цигулка от Бога му беше наградата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав, Зем - пак забиваш право в сърцето!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...