13 dic 2010, 17:59

Цигулка от Бога

  Poesía » Otra
709 0 1

Цигулка от Бога

(по Вероника Сенкина)

"- Лекар! Лекар! "- брегът сякаш кипеше...
Тичаха, суетяха се: "- Колко е хубав!..."
Той, единствен сред тях, си мълчеше
и беше препълнен с немотата на Дунава...

Беше се всепростил и беше всичко простил,
бе се всенатърпял, отлитнал към Небесата.
Някой си на Земята още искаше да го спаси...
Друг чакаше да го разпне, ради Словата...

Плачеща ива за него жалееше,
клонки навела чак до земята...
Как беше силен... Колко му се живееше...
и как "живите" го със обич презряха...

Истини и лъжи... Той псуваше и четеше...
Търсеше Пътя... Тихичко страда...
Небето надвисна... Ситно валеше...
Цигулка от Бога му беше наградата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав, Зем - пак забиваш право в сърцето!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...