ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Dec 13, 2010, 5:59 PM

Цигулка от Бога

  Poetry » Other
707 0 1

Цигулка от Бога

(по Вероника Сенкина)

"- Лекар! Лекар! "- брегът сякаш кипеше...
Тичаха, суетяха се: "- Колко е хубав!..."
Той, единствен сред тях, си мълчеше
и беше препълнен с немотата на Дунава...

Беше се всепростил и беше всичко простил,
бе се всенатърпял, отлитнал към Небесата.
Някой си на Земята още искаше да го спаси...
Друг чакаше да го разпне, ради Словата...

Плачеща ива за него жалееше,
клонки навела чак до земята...
Как беше силен... Колко му се живееше...
и как "живите" го със обич презряха...

Истини и лъжи... Той псуваше и четеше...
Търсеше Пътя... Тихичко страда...
Небето надвисна... Ситно валеше...
Цигулка от Бога му беше наградата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • rozita-p (Росица)
    rozita-p (Росица)
    Поздрав, Зем - пак забиваш право в сърцето!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0