Цигулка от Бога
Цигулка от Бога
(по Вероника Сенкина)
"- Лекар! Лекар! "- брегът сякаш кипеше...
Тичаха, суетяха се: "- Колко е хубав!..."
Той, единствен сред тях, си мълчеше
и беше препълнен с немотата на Дунава...
Беше се всепростил и беше всичко простил,
бе се всенатърпял, отлитнал към Небесата.
Някой си на Земята още искаше да го спаси...
Друг чакаше да го разпне, ради Словата...
Плачеща ива за него жалееше,
клонки навела чак до земята...
Как беше силен... Колко му се живееше...
и как "живите" го със обич презряха...
Истини и лъжи... Той псуваше и четеше...
Търсеше Пътя... Тихичко страда...
Небето надвисна... Ситно валеше...
Цигулка от Бога му беше наградата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
