18 jun 2015, 22:45  

Цикличност

  Poesía » Otra
530 0 3

 

 

 

 

 

Черна е нощта, сънищата пропукани.
Утрото се ражда в неделя тъмносиво.
Губят очертания лодките на пристана,
за тези, за които животът е безсмислен.


Бурно е морето, пясъците плаващи.
Нищо съм, а тежа като камък.
Паля цигара да разкашлям тишината.
вперил очи в небето мълчливо.


Един корабокрушенец в ничия земя,
попаднал в кръговрата на живота.
Спаси ли се от плаващите пясъци,
вълните връщат го обратно.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не разбира от дума, нали?
    - но аз я обичам.
    Дебела, сбръчкана, без зъби дори
    познавам я от мъничко камъче

    което няколко коли прекатури.
    Аз съм много тежък.
    От камъчето канара ще направя,
    ако към друго камъче не погледна.
    Заложил съм си живота, повярвай.
  • Благодаря Ти Любомира. И аз те чета, нищо, че не те коментирам.
  • По-различната поезия

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...