Tilenus (Станислав Русев)
228 379
18.06.2015 г., 22:45 ч.  

Цикличност 

  Поезия » Друга
375 0 3

 

 

 

 

 

Черна е нощта, сънищата пропукани.
Утрото се ражда в неделя тъмносиво.
Губят очертания лодките на пристана,
за тези, за които животът е безсмислен.


Бурно е морето, пясъците плаващи.
Нищо съм, а тежа като камък.
Паля цигара да разкашлям тишината.
вперил очи в небето мълчливо.


Един корабокрушенец в ничия земя,
попаднал в кръговрата на живота.
Спаси ли се от плаващите пясъци,
вълните връщат го обратно.

 

 

 

 

 

© Станислав Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не разбира от дума, нали?
    - но аз я обичам.
    Дебела, сбръчкана, без зъби дори
    познавам я от мъничко камъче

    което няколко коли прекатури.
    Аз съм много тежък.
    От камъчето канара ще направя,
    ако към друго камъче не погледна.
    Заложил съм си живота, повярвай.
  • Благодаря Ти Любомира. И аз те чета, нищо, че не те коментирам.
  • По-различната поезия
Предложения
: ??:??