Цикличност
Черна е нощта, сънищата пропукани.
Утрото се ражда в неделя тъмносиво.
Губят очертания лодките на пристана,
за тези, за които животът е безсмислен.
Бурно е морето, пясъците плаващи.
Нищо съм, а тежа като камък.
Паля цигара да разкашлям тишината.
вперил очи в небето мълчливо.
Един корабокрушенец в ничия земя,
попаднал в кръговрата на живота.
Спаси ли се от плаващите пясъци,
вълните връщат го обратно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
