Черна е нощта, сънищата пропукани.
Утрото се ражда в неделя тъмносиво.
Губят очертания лодките на пристана,
за тези, за които животът е безсмислен.
Бурно е морето, пясъците плаващи.
Нищо съм, а тежа като камък.
Паля цигара да разкашлям тишината.
вперил очи в небето мълчливо.
Един корабокрушенец в ничия земя,
попаднал в кръговрата на живота.
Спаси ли се от плаващите пясъци,
вълните връщат го обратно.
© Станислав Русев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
