17 nov 2004, 12:21

Cui bono

  Poesía
1.1K 0 0

                   CUI BONO*  

 

Струва ли си да се правим на различни

от това, което представляваме,

щом усетим, че не всичко ни е точно

и не ни приемат както искаме?

 

Ставаме ли по-достойни, по-обични

след като нелепо заблуждаваме

(себе си - неволно, другите - нарочно)

и искреността във нас потискаме?

 

Толкоз ли е трудно да сме по-етични,

суетата си да овладяваме,

за да ни е всичко постоянно точно

и да ни харесват - както искаме?!

 

*Cui bono? (лат ) - Кой има полза?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...